РАВНЕНИЕ ПО ПРОФЕСОРА!

 

Преди около 8 г. потърсих Иван Карайотов, който по това време беше почетен гражданин на Бургас и старши научен сътрудник І степен, в Археологическия музей. Посрещна ме човек с леко прегърбена фигура и изпитателен поглед. Поводът беше издадената през 2000 г. “Бургас. Вечното пристанище” (в съавторство с Петя Кияшкина и Константин Господинов).

 

Кое беше забележителното в тази книга?

На нейните страници за пръв път бяха сумирани археологическите резултати на поколения археолози от територията на днешния Бургас. В голяма част от разкопките беше участвал лично самият Иван Карайотов. По този начин беше развенчан нелепият мит за града, който уж нямал древна история. За пръв път се обосноваваше приемственост в историческото развитие на Бургас поне през последните осем века. Изследването удивяваше и с още нещо – с доказателства, че центърът на града не е толкова беден на археологически материали, както обичайно се представя.

 

През следващите няколко години тази скромна на външен вид книга се превърна, освен в библиографска рядкост, във фундамент на няколко изследвания и на десетки статии за историята на града. Самият професор Карайотов (удостоен с тази титла през 2005 г.) оттогава стана автор на още няколко издания, които бяха плод на натрупан през десетилетията изследователски материал:

“Остров Света Анастасия. Бургас, 2004.“

“The coinage of Mesambria, Vol II, Bronze coins of Mesambria. Burgas, 2009, 500p.”

“Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следосвобожденска България, Айтос и Бургас. Бургас, 2010.“

“История на Бургас. От древността до средата на ХХ в. Бургас, 2011.“ (в съавторство със Стоян Райчевски и Митко Иванов).

Друга, по-малко известна страст на Иван Карайотов – подводните проучвания, също даде своите резултати, които бяха представени в някои от тези изследвания.

 

Младите хора винаги са били важни за Професора – повече от 15 г. той преподаваше в Бургас в ЦУРК, в БСУ и в Колежа по туризъм към Университет “Асен Златаров”. През последните години Иван Карайотов неуморно пътуваше между Бургас и Шумен, където преподаваше Класическа археология и други предмети в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”.

 

Днес фигурата на Професора е все така леко прегърбена, а погледът му – все така изпитателен. Той умее да слуша внимателно, използва силен и точен изказ, вплитайки често оригинални метафори и афоризми.

 

Кое обаче прави този човек необикновен?

Опитвам се да си спомня – дали има друга личност с богословско и класическо образование едновременно, владееща няколко езика – древни и съвременни, с толкова богат опит в археологическите разкопки и с практика в подводните проучвания на щедрия Бургаски край. Личност, която дори на 70 г. е готова за новаторство и за контакт с младите.

 

Затова:

РАВНЕНИЕ ПО ПРОФЕСОРА!

 

                                                 Митко Иванов, 2011 г.